На второ четене: Правната комисия гласува промените в НПК
Правната комисия в парламента гласува на второ четене промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). До това се стигна след ветото на президента Румен Радев.
Депутатите от правната комисия записаха, че съдийската и прокурорската гилдия на досегашния Висш правосъден съвет при осъществяване на функционалностите им на Висш правосъден съвет и на Висш прокурорски съвет са юридически лица. Те ще бъдат представлявани от един от изборните им членове. Това ще става с решение на съответния съвет.
Съдийската или прокурорската гилдия на досегашния Висш съдебен съвет заместват пленума на досегашния Висш правосъден съвет (ВСС) във всички права и отговорности по подписаните контракти, гласоподаваха още депутатите.
Миналата седмица в пленарната зала депутатите почетоха ветото на президента Румен Радев върху измененията в Наказателно-процесуален кодекс. За повторното приемане на промените гласоподава един народен представител „ за “, 51 бяха „ срещу “, 134 – „ въздържал се “. На 1 февруари депутатите гласоподаваха на второ четене промени в Наказателно-процесуален кодекс, с които до избирането на Висш правосъден и Висш прокурорски съвет, основани с промените в Конституцията, ще продължи да работи в този момент настоящият Висш съдебен съвет и Пленум.
Според признатите тогава текстове до избирането на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, актуалният Висш съдебен съвет ще продължава да упражнява пълномощията си според настоящото законодателство при съблюдаване на рестриктивните мерки, планувани в наредбите от Закона за изменение и допълнение, посредством Пленум, съдийска и прокурорска гилдия. Текстовете предвиждаха още основният прокурор и заместниците му да запазят пълномощията си, които бяха отнети с конституционните промени.
Друг текст касае непрекъснатото задържане на обвинени в ареста. Последно признатата разпоредба планува, че при разглеждането на мярката за неотклонение „ задържане под стража “ в досъдебното произвеждане на обвинения и неговата отбрана ще се дават единствено доказателствата, въз основа на които се дефинира мярката за неотклонение " задържане под стража ".
Предложенията на депутатите, които отиват в пленарната зала, са в посока на това обвиненият и отбраната му да се срещат с всички събрани доказателства.
Президентът наложи несъгласие върху измененията на 12 февруари. Според него необятно прокламираната правосъдна промяна с последните промени на Конституцията бе на практика анулирана за неустановен интервал от време с признатите преходни и заключителни разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуален кодекс. Държавният глава счита, че това е целеустремено занемаряване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ деяние.
Депутатите от правната комисия записаха, че съдийската и прокурорската гилдия на досегашния Висш правосъден съвет при осъществяване на функционалностите им на Висш правосъден съвет и на Висш прокурорски съвет са юридически лица. Те ще бъдат представлявани от един от изборните им членове. Това ще става с решение на съответния съвет.
Съдийската или прокурорската гилдия на досегашния Висш съдебен съвет заместват пленума на досегашния Висш правосъден съвет (ВСС) във всички права и отговорности по подписаните контракти, гласоподаваха още депутатите.
Миналата седмица в пленарната зала депутатите почетоха ветото на президента Румен Радев върху измененията в Наказателно-процесуален кодекс. За повторното приемане на промените гласоподава един народен представител „ за “, 51 бяха „ срещу “, 134 – „ въздържал се “. На 1 февруари депутатите гласоподаваха на второ четене промени в Наказателно-процесуален кодекс, с които до избирането на Висш правосъден и Висш прокурорски съвет, основани с промените в Конституцията, ще продължи да работи в този момент настоящият Висш съдебен съвет и Пленум.
Според признатите тогава текстове до избирането на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, актуалният Висш съдебен съвет ще продължава да упражнява пълномощията си според настоящото законодателство при съблюдаване на рестриктивните мерки, планувани в наредбите от Закона за изменение и допълнение, посредством Пленум, съдийска и прокурорска гилдия. Текстовете предвиждаха още основният прокурор и заместниците му да запазят пълномощията си, които бяха отнети с конституционните промени.
Друг текст касае непрекъснатото задържане на обвинени в ареста. Последно признатата разпоредба планува, че при разглеждането на мярката за неотклонение „ задържане под стража “ в досъдебното произвеждане на обвинения и неговата отбрана ще се дават единствено доказателствата, въз основа на които се дефинира мярката за неотклонение " задържане под стража ".
Предложенията на депутатите, които отиват в пленарната зала, са в посока на това обвиненият и отбраната му да се срещат с всички събрани доказателства.
Президентът наложи несъгласие върху измененията на 12 февруари. Според него необятно прокламираната правосъдна промяна с последните промени на Конституцията бе на практика анулирана за неустановен интервал от време с признатите преходни и заключителни разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуален кодекс. Държавният глава счита, че това е целеустремено занемаряване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ деяние.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ